Цели
Анкетата има за цел да проследи ефективността на програмата за социално и емоционално обучение (SEL) през призмата на специалистите, които я прилагат в училищна среда – учители, ресурсни учители, психолози, логопеди и терапевт. Основният фокус е поставен върху развитието на емоционалната компетентност на учениците – разпознаване и назоваване на емоции, използване на стратегии за саморегулация, подобряване на самоконтрола и уменията за решаване на конфликти. Допълнително се изследва влиянието на програмата върху емпатията, груповото взаимодействие, намаляването на агресивните прояви и цялостния климат в класната стая, както и степента на приложимост в ежедневната педагогическа практика.
Основни дейности и практики
Резултатите показват, че програмата се реализира чрез системни дейности, насочени към изграждане на социални и емоционални умения. Специалистите отчитат, че учениците в значителна степен по-лесно разпознават и назовават емоциите си, като повечето оценки са в диапазона 4 и 5 по петстепенната скала. Наблюдава се положителна промяна в използването на стратегии за успокоение – дълбоко дишане, пауза, техники за релаксация – както и в способността за самоконтрол при конфликтни ситуации.
Отбелязва се повишена емпатия към връстници и учители и по-активно включване в групови дейности. Учениците демонстрират по-добри умения за разрешаване на конфликти чрез разговор, а не чрез спор. По отношение на поведенческите индикатори се установява, че агресивното поведение най-често се проявява „понякога“, а сравнително малка част от специалистите го определят като „често“. В същото време голяма част от участниците посочват, че учениците често или понякога проявяват подкрепа и съпричастност към своите връстници.
Програмата се оценява като лесна за прилагане в ежедневната учебна практика, като преобладаващата част от специалистите ѝ дават висока оценка (4 и 5). Отчита се и ясно положително въздействие върху атмосферата в класната стая, която става по-спокойна, подкрепяща и организирана.
Изводи
Анализът на резултатите показва, че програмата за социално и емоционално обучение има значим положителен ефект върху развитието на учениците. Налице е подобрение в емоционалната осъзнатост, саморегулацията, емпатията и уменията за конструктивно решаване на конфликти. Макар агресивното поведение да не е напълно елиминирано, то се наблюдава по-рядко и се компенсира от нарастващата склонност към диалог и подкрепа между учениците.
Високата оценка за приложимостта на програмата и за нейния принос към позитивния климат в класната стая потвърждават, че тя е устойчива и ефективна интервенция. Данните дават основание програмата да продължи да се развива и надгражда, като се запази фокусът върху практиките, които най-силно подпомагат социалното и емоционалното развитие на учениците.
Родители
Програма за социално и емоционално обучение (SEL) за успешни училища – родители
Цели
Анкетата сред родителите има за цел да проследи въздействието на програмата за социално и емоционално обучение върху развитието на децата в семейна и училищна среда. Изследвани са промените в разпознаването и назоваването на емоции, уменията за саморегулация, емпатията и разрешаването на конфликти, както и качеството на комуникацията между училището и семейството. Допълнително се оценява степента на информираност и включеност на родителите в дейностите по програмата, както и възприеманите резултати и трудности при прилагането ѝ у дома.
Основни дейности и практики
Резултатите показват ясно изразена положителна оценка на програмата от страна на родителите. В повечето направления преобладават оценки 4 и 5 по петстепенната скала. Значителна част от родителите споделят, че децата им по-лесно разпознават и назовават емоциите си и успяват по-ефективно да се успокояват при раздразнение и стрес. Отчита се засилена емпатия към другите и по-умело разрешаване на конфликти с връстници.
Програмата се възприема като фактор за подобряване на комуникацията между училището и семейството – повечето родители я оценяват високо. Почти всички посочват, че са получавали информация за упражненията и темите, а голяма част активно или частично са се включвали в домашни дейности за емоционална регулация. Данните показват също, че децата споделят наученото и преживяното – най-често няколко пъти седмично или ежедневно, което свидетелства за устойчив интерес и ангажираност.
Сред най-силно забелязаните ефекти родителите посочват по-доброто управление на емоциите, повече съпричастност, по-добра комуникация у дома и по-малко конфликти. По отношение на трудностите най-често се откроява липсата на време, следвана от предизвикателства, свързани с мотивацията или поведението на детето. Малка част от родителите съобщават за липса на инструкции, а единици споделят, че не са срещнали трудности.
Изводи
Анализът на родителските отговори потвърждава, че програмата има осезаемо положително въздействие не само в училищната среда, но и в семейството. Наблюдава се реална промяна в емоционалната осъзнатост и социалното поведение на децата, както и в качеството на общуване у дома. Високата степен на удовлетвореност от комуникацията с училището и активното включване на родителите показват успешно партньорство между институцията и семейството.
Въпреки наличието на отделни затруднения, свързани най-вече с времеви ресурс и мотивация, общата оценка е категорично положителна. Данните подкрепят необходимостта програмата да продължи да се развива и утвърждава като устойчива практика за насърчаване на социалното и емоционалното развитие на учениците.
Обобщение на двете анкети
Двете анкети – сред специалистите и сред родителите – очертават последователна и силно положителна оценка на Програмата за социално и емоционално обучение (SEL) за успешни училища. И в двете групи преобладават високи оценки, като се отчита реален напредък в развитието на емоционалната осъзнатост, саморегулацията и социалните умения на учениците.
Специалистите подчертават подобрение в самоконтрола, емпатията, уменията за разрешаване на конфликти и намаляване на агресивните прояви, както и положително въздействие върху атмосферата в класната стая. Родителите от своя страна потвърждават тези резултати в домашна среда – децата по-лесно разпознават и изразяват емоциите си, по-често използват стратегии за успокоение, проявяват повече съпричастност и комуникират по-ефективно у дома.
И двете анкети показват добра приложимост на програмата и ефективно сътрудничество между училището и семейството. Въпреки някои затруднения, свързани основно с липсата на време и мотивация, общият извод е, че програмата има устойчив положителен ефект и създава по-подкрепяща, спокойна и позитивна образователна среда.
Дата 24.02.2026г.